Съществуване.

Сега се намирам в хотел, на който така и не запомних името, защото беше кратко и тъпо, а и защото когато минавах през рецепцията по – рано това денонощие бях все утрепан от пиене. Принципно си изкарах доста добре и се намирам в Русе. Стана една интересна експедиция до тук, защото се оказа, че същата вечер освен мен и още един диджей от София ще пуска тук в съседния клуб. Реално това беше много добре, защото с тегавото ежедневие в София и постоянната битка за съществуване там, тук имахме възможността да се видим да си говорим, да се напием и да си направим парти. Обменихме и интересни идеи за Ableton Live и ни хрумнаха готини неща на главата, които ще споделя и с вас в следващи постове. И така като цяло се разделихме само докато ни траеха участията и бързо след тях отново бяхме групата заедно за да удряме чашите в масата или по точно в баровете по Русе. Попаднахме на място, което уж беше клуб, но към 7 сутринта си споделяхме тясното пространство само с още няколко пияни двойки и тройки, а диджея пускаше песни от Лени Кравиц, през Мери Джей Блайдж, а компанията ни издържа до Браян Адамс и тогава решихме да ходим да колабираме някъде другаде. Прерасна и в ранна закуска и в една закусвялна и в хотела, като между другото за първи път от началото на турнето аз съм жив за закуската от 7 до 10 забележете… До тук с романтичните приказки за моето иначе скучно, но винаги напоено със спирт съществуване. Сега минаваме на проекзистенциалните въпроси свързани с Активия и пастата за зъби. Това са двете неща, които в момента ми липсват и се опитвам да заменя със 100тната цигара за деня (защото за мен е още петък), някви дъвки орбит и сокчета Капи. Е не става. Нямам търпение да се прибера, но и това няма да стане скоро. Сега чакаме да стане 16 часа за да се качим на автобуса за Варна, където ще бъдем през следващите 3 дена и където възнамерявам да се отдалеча от работата, музиката и .. Ок лъжа, нямам търпение да седна на някви колони да пробвам това онова… Какво искам сега? Искам автобуса, искам да има билети, тъй като ме мързи два пъти да се разкарвам до там и искам да заспя в автобуса, тъй като вътре няма wireless. Сега ми предстоят 3 дена напоени с алкохол, но не в големи количества (по мойте мерила) и се надявам, че утре ще съм тук, защото мамка му.. Изкарвам си добре!

И виц, който ми разказа другия диджей (чието име няма да издам защото сме тайно гаджета ):

В Русенско кафе сяда едно момче, идва сервитьорката и казва:
- Какво шъ жилаити?
- Капи праскова.
Тя поглежда нагоре и отвръща:
- Къде капи праскова?

Знам тъп е. И аз съм.

Двете ОС.

Ако някога ви се наложи да се блещите на един лаптоп и наживо и вкъщи (включително всичките домашни екстри) от сега да ви уведомя, че едва ли ще постигнете безупречна употреба или сигурност. Ако ви трябва на него да правите музика, ще качите 2- 3 аудио програми, много VST-та и кви ли не други работи. А като се добави и скайп, аутлуук, браузер, интернет и тн и лайната в уиндоуса стават твърде много. А вие не можете да си позволите лукса наживо да си имате такива ядове. И решението на този проблем е на двата партишъна, ако си нямате можете да си направите, да сложите различни ОС. Примерно аз за домашна работа използвам XP, а за наживо избрах и силно препоръчвам и на вас да използвате Windows Server 2003. Стабилен е, а и процесора не се използва от всевъзможни простотии, които са неизбежни за домашната употреба. И на него единствено качете, програмата, която ще използвате за Live.

Dante.

Телевизионен шок.

Снощи ми дойде една идея и днес реших да я споделя. През изминалата нощ за пореден път се убедих, че ако разчитам на телевизия за приспиване мога да си откарам до 3 през нощта псувайки мамата на каналите, че естествено няма нищо интересно. Но впечатление ми направиха и небезизвестните реалити формати вървящи в момента, някои от които доволно тъпи. Ако се съди по тяхното съдържание и насока, на българската публика й е нужно кръв, секс и простотии. ОК. В интерес на истината идеята, която ми дойде снощи не е реално изпълнима, или не в „страна от ЕС“ каквато се водим. Та сега да стигнем и до идеята:

СВРЪХДОЗА

Това ще бъде крещящото име на моето собствено реалити шоу. Естествено и то си има три части – първо кастинги, второ надигравания и трето – финал. Тук интересното е, че тази игра се играе докато остане само един жив участник от началните 24. Той печели живот и скъп телефон от 29 лева на Vodafone, в комплект с предплатени пакети към всички GSM оператори, включително и „Пижка“ (за този оператор по – натам).

Кастинги. Кастингите ще се провеждат по улиците на по – големите села в България (София, Пловдив, Варна и т.н.). Участниците ще се избират по три критерия – Какво друсат? По колко на ден? И „Готови ли са за експерименти с живота си?“. Набират се 24 участника като предимство имат тези, които миришат, смърдят, вонят и миришат на пръст, защото те ще са сред първите изгорели и са с малък шанс да ни вземат телефона.

Надигравания. Надиграванията са няколко кръга, които реално ще се дават всеки понеделник като сутрешен блок с надпис „Деца, не правете така!“. Първите кръгове ще са лесни като ще се експериментира с лепило, блажна боя, ацетон, разредител, бензин на прах, природен газ, неприроден газ и други леки наркотици. Следващите кръгове ще са за всякакви видове шмъркотици като амфети, тухли ytong, кокаин на клечка, домашна прах, трохи от хляб, сода за хляб, мая и др. И накрая са тежките наркотици като хероин, течен азот, люти пукани чушлета и коктейл молотов сервиран с лъжичка. Идеята е на всеки вид наркотици да умират по 7 участника в 7 отделни „концерта“. Значи в понеделник са на голямата сцена, в сряда ще са на Софийски..

Финал. Принципно на финала ще е единствения оцелял. Той печели въпросния телефон, за жалост, а също и 15 годишен абонамент към Софийски Затвор без право на отказване.

И те така.