Падението музикантско.

Днеска попаднах на нещо интересно (може и да е турбо старо, не ми пука), което за пореден път ме убеди, че има хора дето цял живот тъпчат на едно място:

http://www.thewebshite.net/nickelback.htm

Слушайте двете песни, едната ще ви се пусне от ляво, другата отдясно. Като изключим малко попроменената мелодия и аранжимент, всичко останало – акорди, че дори и брейкове на барабаните са 1 към 1.

Поздрави от дъждовна София.

Автоматизация.

Днес се сетих да пиша за нещо по – просто във Ableton Live, но все пак убийствено полезно и което всеки начинаещ продуцент е добре да знае. Става въпрос за това, как се постигат онези разнообразни моменти в песните, когато даден синт или звук се видоизменят за момент, или пък за постоянно.

В днешно време стандарта изисква от продуцентите непрекъснато да търсят разнообразието не до толкова в мелодийна основа, доколкото в аранжимента (преди беше обратното) и когато едно парче не се изменя в аранжимент даже започва да звучи скучно.

И сега как да правим автоматизация – Всеки един канал в Live ви предлага това удоволствие.

Вдясно под името на всеки канал имате две падащи менюта. Едното избирате елемента, който искате да автоматизирате, а с другото, кои негови параметри. Примерно в момента е пуснат да се автоматизира миксера, а параметрите са настройката на силата на стерео каналите. Елементите могат да бъдат почти всякакакви, миксерни, ефекти, а при миди дори и самите синтезатори, които използвате (само VSTi, не и хардуерни). Самите автоматизации се явават под формата на криви прави и можете да ги променяте с мишката, или обикновенната, тогава работите с точки и ги местите, или с Draw mode-а и тогава е като paint. Бе тва е по сложно да се обясни, отколкото пробва, включвайте Live-овете и дайте живот на параметрите си

И btw днеска ядох супа. Последния път като бях болен изядах два литра крем супа и не исках да близна повече такова нещо, но ето че всииичко се връща, както го изпя Рушката.

Съществуване.

Сега се намирам в хотел, на който така и не запомних името, защото беше кратко и тъпо, а и защото когато минавах през рецепцията по – рано това денонощие бях все утрепан от пиене. Принципно си изкарах доста добре и се намирам в Русе. Стана една интересна експедиция до тук, защото се оказа, че същата вечер освен мен и още един диджей от София ще пуска тук в съседния клуб. Реално това беше много добре, защото с тегавото ежедневие в София и постоянната битка за съществуване там, тук имахме възможността да се видим да си говорим, да се напием и да си направим парти. Обменихме и интересни идеи за Ableton Live и ни хрумнаха готини неща на главата, които ще споделя и с вас в следващи постове. И така като цяло се разделихме само докато ни траеха участията и бързо след тях отново бяхме групата заедно за да удряме чашите в масата или по точно в баровете по Русе. Попаднахме на място, което уж беше клуб, но към 7 сутринта си споделяхме тясното пространство само с още няколко пияни двойки и тройки, а диджея пускаше песни от Лени Кравиц, през Мери Джей Блайдж, а компанията ни издържа до Браян Адамс и тогава решихме да ходим да колабираме някъде другаде. Прерасна и в ранна закуска и в една закусвялна и в хотела, като между другото за първи път от началото на турнето аз съм жив за закуската от 7 до 10 забележете… До тук с романтичните приказки за моето иначе скучно, но винаги напоено със спирт съществуване. Сега минаваме на проекзистенциалните въпроси свързани с Активия и пастата за зъби. Това са двете неща, които в момента ми липсват и се опитвам да заменя със 100тната цигара за деня (защото за мен е още петък), някви дъвки орбит и сокчета Капи. Е не става. Нямам търпение да се прибера, но и това няма да стане скоро. Сега чакаме да стане 16 часа за да се качим на автобуса за Варна, където ще бъдем през следващите 3 дена и където възнамерявам да се отдалеча от работата, музиката и .. Ок лъжа, нямам търпение да седна на някви колони да пробвам това онова… Какво искам сега? Искам автобуса, искам да има билети, тъй като ме мързи два пъти да се разкарвам до там и искам да заспя в автобуса, тъй като вътре няма wireless. Сега ми предстоят 3 дена напоени с алкохол, но не в големи количества (по мойте мерила) и се надявам, че утре ще съм тук, защото мамка му.. Изкарвам си добре!

И виц, който ми разказа другия диджей (чието име няма да издам защото сме тайно гаджета ):

В Русенско кафе сяда едно момче, идва сервитьорката и казва:
- Какво шъ жилаити?
- Капи праскова.
Тя поглежда нагоре и отвръща:
- Къде капи праскова?

Знам тъп е. И аз съм.

Двете ОС.

Ако някога ви се наложи да се блещите на един лаптоп и наживо и вкъщи (включително всичките домашни екстри) от сега да ви уведомя, че едва ли ще постигнете безупречна употреба или сигурност. Ако ви трябва на него да правите музика, ще качите 2- 3 аудио програми, много VST-та и кви ли не други работи. А като се добави и скайп, аутлуук, браузер, интернет и тн и лайната в уиндоуса стават твърде много. А вие не можете да си позволите лукса наживо да си имате такива ядове. И решението на този проблем е на двата партишъна, ако си нямате можете да си направите, да сложите различни ОС. Примерно аз за домашна работа използвам XP, а за наживо избрах и силно препоръчвам и на вас да използвате Windows Server 2003. Стабилен е, а и процесора не се използва от всевъзможни простотии, които са неизбежни за домашната употреба. И на него единствено качете, програмата, която ще използвате за Live.

Dante.

Телевизионен шок.

Снощи ми дойде една идея и днес реших да я споделя. През изминалата нощ за пореден път се убедих, че ако разчитам на телевизия за приспиване мога да си откарам до 3 през нощта псувайки мамата на каналите, че естествено няма нищо интересно. Но впечатление ми направиха и небезизвестните реалити формати вървящи в момента, някои от които доволно тъпи. Ако се съди по тяхното съдържание и насока, на българската публика й е нужно кръв, секс и простотии. ОК. В интерес на истината идеята, която ми дойде снощи не е реално изпълнима, или не в „страна от ЕС“ каквато се водим. Та сега да стигнем и до идеята:

СВРЪХДОЗА

Това ще бъде крещящото име на моето собствено реалити шоу. Естествено и то си има три части – първо кастинги, второ надигравания и трето – финал. Тук интересното е, че тази игра се играе докато остане само един жив участник от началните 24. Той печели живот и скъп телефон от 29 лева на Vodafone, в комплект с предплатени пакети към всички GSM оператори, включително и „Пижка“ (за този оператор по – натам).

Кастинги. Кастингите ще се провеждат по улиците на по – големите села в България (София, Пловдив, Варна и т.н.). Участниците ще се избират по три критерия – Какво друсат? По колко на ден? И „Готови ли са за експерименти с живота си?“. Набират се 24 участника като предимство имат тези, които миришат, смърдят, вонят и миришат на пръст, защото те ще са сред първите изгорели и са с малък шанс да ни вземат телефона.

Надигравания. Надиграванията са няколко кръга, които реално ще се дават всеки понеделник като сутрешен блок с надпис „Деца, не правете така!“. Първите кръгове ще са лесни като ще се експериментира с лепило, блажна боя, ацетон, разредител, бензин на прах, природен газ, неприроден газ и други леки наркотици. Следващите кръгове ще са за всякакви видове шмъркотици като амфети, тухли ytong, кокаин на клечка, домашна прах, трохи от хляб, сода за хляб, мая и др. И накрая са тежките наркотици като хероин, течен азот, люти пукани чушлета и коктейл молотов сервиран с лъжичка. Идеята е на всеки вид наркотици да умират по 7 участника в 7 отделни „концерта“. Значи в понеделник са на голямата сцена, в сряда ще са на Софийски..

Финал. Принципно на финала ще е единствения оцелял. Той печели въпросния телефон, за жалост, а също и 15 годишен абонамент към Софийски Затвор без право на отказване.

И те така.

Миксинг типс.

Докато пишех предния блог се сетих, че мога да споделя, някоя или друга идея за миксирането. Едва ли някой от Вас ще ги сметне за полезни, все пак на никой велик продуцент не му трябва помощ, но пък аз да ги напиша за собствено удовлетворение.

1. Тихост. Първата крачка, която правя всеки път щом създавам нов канал е да намаля нивото на звука на -12db. Това ми дава огромна свобода да добавям колкото си искам канали и трудно ще мина 0 на мастер канала, че дори и ще се движа под нея. За мен винаги е било миксинга да го извършвам на по тих звук, така имам възможността да вкарам множество елементи в композицията и да се получат няколко слоя в песента. Пък после при мастеринг всеки може да си я гъне колкото си иска, а както е и практика тук сред много български продуценти, че и от по преуспелите парчетата да се помпат излишно и да грухтят. Няма лошо, правете го, но тихия микс е по – качествен.

2. Миксинг. След като съм миксирал на тих сигнал и съм добавил множество елементи е време те да бъдат подредени и да свират заедно без да се настъпват. Това е трудната част. Ще ви споделя един похват, който пък ми сподели Огнян Кьосовски (барабаниста на Контрол, Графити Студио) и това е миксирането в моно. Сега ще ви кажа и защо. Когато миксирате в стерео често можете да си създадете илюзията, че звуците не си пречат, а това всъщност далеч да не е така. Затова е добре, поне за мен, да миксирам в моно първоначално и да направя, така че звуците да не си пречат един на друг и да свирят добре заедно. След това стереото се добавя лесно и с лекота разхвърляте звуците в панорамата.

3. Сравнения. Нещо, което всъщност започнах да практикувам наскоро – сравненията. Често песните ми тръгват от идеи от други, като чуя нещо и ми дойде наум как да го развия сядам да правя ново парче. Добре е по някое време по време на миксинга да си пуснете няколко от парчетата, които са ви вдъхновили, или които се движат във същият саунд, ще се убедите колко всъщност сте се отплеснали и се почва едно миксиране наново… Това е полезен похват и при мастеринга, мастерирайте и сравнявайте с песни, които знаете, че звучат добре в клуб, така е по – вероятно да постигнете по – качествен мастеринг и без да сте гуру в тази сфера.

4. Експериментирайте най – вече. Когато постигнете перфектният звук за вас и усетите, че ще станете „гоуемата звезда“ е време да save-ате проекта и да продължите с гърченето, в повече от 90 процента от случаите, първият път щом реша, че песента е миксирана и мастерирана се убеждавам, че втория опит е по качествен и т.н.

Това за сега се сещам, нататък пак.

Работна среда.

Няма значение дали работите в студиото, или вкъщи, работата е една и съща и най – вече – постоянна. Аз лично съм имал моменти, в които са минавали дни и аз не съм разбрал даже, седейки над някой 20 минутен проект примерно.. Та в общи линии реших, че ще е полезно да кажа аз как изкарвам идеите си, как работя и кое смятам за правилно в работната среда, пък на някой може и да му е полезно.

1. Напитки.
Може би едно от най – важните неща за мен преди да седна да правя музика са да си осигуря приятно количество напитки около мен, най – вече бира. Ако сядам сутрин може и кафе, ободрява и е добро топло начало на работният ден, още повече пък през зимата.

2. Музика.
За мен е най – добре след 3 – 4 часова работа над парче, да оставя проекта настрани и бързо да пусна няколко любими парчета, хип хоп, фънк или пънк. Като се игнорира факта, че което и парче да пуснете ви звучи по – хубаво от ващо, все пак може да ви изкочат няколко доста добри идеи.

3. Проветряване и разнообразяване.
Каквито и музикални наркомани да сте, въздуха е нещо важно. Проветрявайте често работното помещение, още повече ако не работите сам. А когато се усетите, че се изнервяте се разходете, за предпочитане – извън помещението.

4. Компания.
Това не е за всички, но при мен специално винаги е било от полза. Много по – добри идеи и изпълнения ми идват щом имам на кой да ги покажа и с кой да ги споделя на момента. Затова и имам практика често когато сядам да правя музика да съм заобиколен от хора, които харесват музиката като цяло и се получават интересни неща. Пък и така има с кой да си пия бирата.

5. Цели.
Не си поставяйте големи цели като сядате да творите, рядко ще успеете да ги изпълните днес или утре, а ще оставате често разочарован. Сядайте с изпълними цели за да ставате доволни.

6. Танцувайте!
Абе все пак повечето време правя танцувална музика, грехота е да не си подскачам и избухвам от време на време, че дори и сам. Също друго полезно нещо е да си пусна няколко любими фънк парчета и да ти потанцувам и подивея, после винаги правя по – добра музика с по – добро настроение.

7. Без чатове и тн.
Един съвет от мен – недейте да оставяте включени чат и други подобни програми докато работите. Не стига, че ви заема от мисловната дейност, която при мен и без това е слабо изявена, пък и заема от процесора на работната станция. Това е за свободното време, в момента работим.

8. Най – важното.
Нека нищо не ви спира. Без тормоз няма да се получи интересно нещо, работа и пак работа. Ще си почивате после, докато се рендерва произведението.

Ремиксиран шум.

Ура за всеки нов релийз Електроника! Boys Noize е добре познат по цял свят, но за съжаление тук в Бананената република е не до там известен герой. Работи над типична шумна електроника с много вредни звуци бъркащи в подсъзнанието. Преди известно време издаде дебютният си албум „Oi Oi Oi“, очевидно кръстен на вик на задоволение или иначе казано „Ох лелеле малeле“. Естествено за все още не особено богатия каталог на Beatport от електроника, един такъв качествен материал моментално се изкачи в Топ 100 на въпросния жанр с всичките си композиции в албума и престоя там задоволително много време, че да накара сайт екипа да се сети да подпише и с Ed Banger / Because Music за да има барем и други песни в пустата класация. Обаче Boys Noize бързо отвърна на удара като предостави новата тава „Oi Oi Oi Remixed“, която набързо отново зае челни позиции в чарта. В албума можете да чуете ремикси на любимеца ми Para One, а също така и Apparat, A-Trak, Surkin, Proxy и др. Мисля че погледа над старите тракове се е реализирал доста добре и някои ремикси ми допадат дори повече от оригиналите, защото все пак на вторите им трябваше също и доза нерви за да ги изпълняваш, тъй като бяха малко кофти мастерирани. Сега това го няма, има само шум, шумни бийтове, шумни какафонии и полифонии.

Любимите ми парчета са:
Let’s Buy Happiness (Proxy Remix)
Oh! (A-Trak Remix)

Чуйте албума в Beatport.com

Студио където и да сте!

Не ви ли се е искало да имате една дръм машина, две бас машини и куб ефекти под ръка където и да сте? Сега можете да го имате дори на free internet-a на автогарата. Чрез този сайт това става възможно и то по един доста интересен начин. Предоставя ви под ръка двенки TB-303 и един TR-909 плюс една сбирщина от камиончета или ефектори. Всъщност с малко човъркане можете да постигнете интересни резултати, но лошото е, че ще трябва да ги наизустите докато се докопате до собственото си DAW примерно за да нахвърляте идеята, тъй като няма как да запазите своето произведение на изкуството. Въпреки този лек детайл, този сайт може да разкърши някое затъпяло или алкохолно дефицитно парти и да ви направи героя на вечерта като предоставите едно качествено Live изпълнение – 30 минути монотонни звуци винаги са добре дошли.